Александруполи (Αλεξανδρούπολη) е град в област Източна Македония и Тракия, окръг Еврос. Населението му надхвърля 70 хил. жители, има хилядолетна история и стратегическо местоположение, от което се възползват войските на Дарий, Ксеркс, Филип Македонски и Александър Велики, тъй като свързва Азия с Гърция. В Древността носи името Сали, а по-късно Дедеагач. Според една от хипотезите относно това име, то се дължи на многобройните дъбове, които се извисявали в местността и които принадлежали на трима турски чифликчии (от “dede” – „дядо“, и “ağaç” – „дърво“). Друга хипотеза обаче гласи, че името, превеждащо се „дървото на дядото”, има връзка с мъдър дервиш, прекарал голяма част от живота си под сянката на едно от дърветата в местността и накрая бил погребан до него. След Руско-турската война рибарите от селцата Ено, Макри и Марония сформират ново селище, по-късно наречено Александруполи. Крайбрежният град бързо се разраства, като в хода на Балканските и Световните войни преминава от ръцете на турците ту в тези на българите, ту в тези на гърците. От края на Втората световна война е гръцка територия. Градът разцъфтява в икономически, демографски и културен план. Днес той е важен търговски и културен център, свързан с други държави, градове и острови чрез летището, пристанището, железопътната линия и автомагистралата Егнатия одос – един от най-важните военни и търговски пътища в Древността, построен през 2-ри век пр. Хр. с цел да свързва Рим с източните провинции на империята.

Оживеният Александруполи предлага на своите посетители туристически обиколки, музеи, всякакъв вид магазини, заведения за хранене (предлагащи прясна риба), море и природа – в близост се намира Делтата на р. Марица при Егейско море. Тя е една от най-важните влажни зони на територията на Европа и е защитена зона. Нейните заливи, лагуни и островчета с рядък микроклимат и богата растителност представляват убежище за десетки видове птици – лебеди, пеликани, черни лешояди, морски орли и др., някои от тях идващи през зимата от Северна Европа и Русия, а други – оставащи за кратко по време на прелета си от Африка към Европа и обратно.