Тук споделяме с вас особености на гръцкото всекидневие, на които трябва да обърнем внимание, когато пътуваме в Гърция и общуваме с гърците.
Глас и тяло
Гърците са много гласовит и емоционален народ. Жестикулират, говорят високо и бързо, потупват събеседника си и в компанията им е много шумно. Нерядко всички говорят едновременно, особено когато спорят, но очевидно това не пречи на диалога. Затова, ако общуваме на гръцки с тях, е добре да си пуснем гласа и да си отворим устата. В противен случай рискуваме да не ни разберат или да не ни обърнат никакво внимание. А ако пък се случи да се скараме с грък (и то шумно) и после да се сдобрим и почерпим, както става обикновено, значи сме достигнали завидно ниво на „общуване“ по гръцки. Това означава, че сме могли да държим същия висок тон, да използваме подходящия набор от думи (често обиди и псувни) и съответните жестове. Тук ще се спрем на два основни жеста.
„Мундза“ – разтворена длан и опънати пръсти. Тя наподобява вдигнатата ръка, с която шофьорите у нас си благодарят на пътя, но за гърците жестът е обиден и изразява гняв. Една от теориите за произхода на този жест гласи, че византийските съдии са овалвали ръката си в пепел и са намазвали с разтворената си длан лицата на граждани с по-леко провинение, за да ги посрамят. Днес жестът често е придружен от думата „На!“ или от изречението «Πάρ’τα να μην σ’τα χρωστάω» – „Ето ти/вземи/дръж, за да не съм ти длъжен“. За по-силен ефект на жеста се използват и двете ръце. Ето кратко видео със сцени от гръцкото кино, в които се „раздават“ мундзи. И не забравяйте: когато искате да благодарите на пътя, просто кимнете с глава.
Другият жест, на който трябва да обърнем внимание, е кимването с глава. Когато кимват надолу, гърците казват „да“, а когато повдигат глава и/или вежди нагоре, казват „не“. Ако пък изрекат и „Ба-а!“, отрицанието е още по-категорично. Ето нагледно.
На масата
Неписани правила на гръцката трапеза:
· Ако грък ни покани на маса, не бива да отказваме, за да не го обидим наистина. Когато обаче приемем поканата, трябва да хапнем обилно, за да зарадваме домакина. В противен случай ще го разочароваме.
· В заведение задължително се сервира първо хляб и вода. Хлябът е цял, нарязан на филийки, а водата – бутилирана или чешмяна. Хлябът и бутилираната вода са включени предварително в сметката.
· Когато сме в компания, всичко поръчано е общо – поръчват се мезета (по едно от вид) и питие, достатъчно да се налее в чашата на всеки. Ако желаем и още, поръчваме след като сме изяли или изпили вече поръчаното (а не индивидуално за всеки по юзче узо/ципуро, например).
· Ако поръчваме само чаша алкохол (концентриран), не посочваме грамаж. Сипаното в чашата количество винаги е премерено (точно) на око.
· За да бъдем добре обслужени, сервитьорът ще ни попита колко и какви чаши да донесе.
· Узото и ципурото задължително се поднасят неохладени, но заедно с голяма купа лед.
· Ще поласкаем собственика на таверната, ако предпочетем алкохола от местното производство, както и специалитета на заведението и/или областта.
· Когато гърците вдигат наздравица, не се гледат в очите, а всички чаши заедно се чукват една в друга.
· Пържените картофи, които всички често си поръчваме, не се сервират със сирене. Ако желаем, можем да си поръчаме сирене допълнително, което обаче не се стърже върху картофите, а се сервира на плочка.
· Сметката се поделя от цялата компания, независимо от това кой какво и колко е консумирал, или се плаща от един човек.
· След като поискаме сметката, често получаваме десерт като почерпка. Той не е включен в сметката, нито в менюто на традиционните таверни. Може да ни почерпят с домашен ликьор, сфинаки – миниатюрен коктейл, който се пие на екс (шот).
Лазаровден // Σάββατο του Λαζάρου
В събота преди Цветница църквата празнува възкресението на Лазар от Витания. На Лазаровден (Σάββατο του Λαζάρου) на много места в Гърция приготвят обредни тестени фигурки като символ на възкръсналия Лазар. Те се наричат λαζαράκια (лазарàкя). Подобно на лазаруването у нас и там се събират млади момичета – λαζαρίνες (лазарки), облечени в традиционни носии, които обикалят къщите и пеят лазарски песни (λαζαρικά κάλαντα).
Празникът се свързва с влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Според Библията Христос пристигнал на магаре, а евреите го посрещнали с радостни викове и с палмови клонки в ръце заради чудото, което сторил – Лазаровото възкресение. На Цветница (Κυριακή των Βαΐων) в гръцките храмове се раздават дафинови листа и палмови клонки (βάγια) като символ на безсмъртието, а на много места хората сплитат и кръстове от палмови клонки (σταυροί των Βαΐων). Когато се приберат у дома, ги поставят на иконостаса или зад вратата, за да пазят от зло. В райони, в които не виреят палми, се използват клонки от маслина, от лаврово дърво или от върба.
В миналото вярвали, че палмовите клонки носят късмет на младоженците в брака. Вярвали също, че потупването с тези клонки носи плодовитост и лечебна сила на омъжените жени. В област Тракия докосвали бременните жени с палмова клонка за безболезнено раждане. Клонки се закачали и на плодни дървета, за да дадат повече плод. Момичетата пък правели от тях венци, на които връзвали червен конец. След това всички заедно с песен отивали до близкия поток, в който хвърляли венците. Водата ги завличала и момичето, чийто венец се носел първи, пред всички останали, следвало да покани останалите у дома. Там се забавлявали, пеели и танцували, като късметлийката повеждала хорото.
Великден // Πάσχα
1 май // Πρωτομαγιά
1 май в Гърция се свързва и с настъпването на пролетта. На този ден гърците плетат венци от цветя (μαγιάτικο στεφάνι), които се окачват на вратите, за да носят здраве и радост. Поздравяват се с «Καλή Πρωτομαγιά!» („Честит 1 май!“).
На улицата
· Заведенията, които се наричат «Καφενείο» // „Кафенио“, са традиционни кафенета. В тях най-често се събират по-възрастни мъже, с броеници в ръце, които, докато си пият кафето или узото, наблюдават всичко наоколо.
· Броениците («κομπολόγια») или беглерите («μπεγλέρια») са се превърнали в типичен мъжки аксесоар. Майстор е онзи, който знае тънкостите на въртенето им.
· Когато си поръчваме гирос или сувлаки, трябва да имаме предвид, че няма малък, среден или голям вариант.
· В Гърция няма бяло и черно фрапе. Когато си поръчваме, поясняваме дали искаме то да е с мляко (кондензирано) или не. Също така, не предлагат сметана за топло еспресо. Можем да си поискаме отново кондензирано мляко.
· На улицата често се продават гевреци («κουλούρι»), кестени («κάστανα»), царевица («καλαμπόκι»), салеп («σαλέπι»), ядки («ξηροί καρποί») и пр. Солунският геврек е особено известен.
· Във всеки град магазините са с различно работно време. Има дни, в които работят само сутрин, други, в които работят и следобед, а има и почивни дни. Супермаркетите работят през целия ден.
· Часовете за следобедна почивка са между 16 и 18 ч. В Южна Гърция, както и в по-малките градове, това важи и за градския транспорт.
· Как вземаме автобус: ако искаме да се качим в автобус, освен че трябва да сме на автобусната спирка, трябва и да направим знак с ръка, за да спре. В противен случай той може да ни подмине. Когато слизаме, натискаме бутон, който показва на шофьора, че искаме да слезем и то от вратата, която е най-близо до бутона. Иначе автобусът няма да спре на тази спирка.
· В Гърция все още съществуват подвижни вехтошари и улични продавачи – на плодове и зеленчуци, на сирене и яйца и пр. Те обикалят с кола и мегафон по улиците. Можем да срещнем и музикант с латерна.
· Във всеки малък град или във всеки квартал на по-големия град се организира веднъж седмично подвижен пазар – лаики («λαϊκή») – който предлага всичко, от плодове и зеленчуци до дрехи и обувки. В този ден на определеното за пазара място се спира движението на превозни средства, а градският транспорт променя маршрута си.
· Такситата в Гърция не са само жълти. Във всеки град те са различни на цвят.
· Заведенията работят до късно и улиците са оживени почти денонощно.
На път
Ако се придвижваме с кола в Гърция, трябва да имаме следното предвид:
· Бензиностанциите са на големи разстояния, дори и по главните пътища, и нерядко се налага да слезем от магистралата, за да стигнем до тях. Освен това в бензиностанциите обикновено няма обществени тоалетни. Те се намират на специално обособени за почивка места. Трябва да имаме предвид, че поради спецификата на канализацията в Гърция, не бива да хвърляме никаква хартия в тоалетното гърне. Навсякъде има предупредителни надписи.
· Когато навигацията предлага по-кратък маршрут, най-вероятно ще ни изведе на второкласни и третокласни пътища, които често са без обозначения, осветление и добър обхват на телефонния оператор.
· През деня не се шофира с включени фарове. Преди всеки тунел има табела, напомняща ни да включим фаровете, а след него – табела, напомняща ни да ги изключим (Ανάψτε τα φώτα. / Σβήστε τα φώτα).
· Гърците нямат навика да слагат зимни гуми, а само вериги и то в краен случай. Затова трябва да сме особено внимателни, ако ни се наложи да пътуваме през зимния сезон.
· По островите и в малките градове по време на туристическия период движението на автомобили по някои улици след определен час се преустановява и те се превръщат в пешеходни.
· Намирането на място за паркиране не е лесно, особено в централните части на градовете. Най-голямо предизвикателство за нас е било паркирането в Кавала, след 18 ч., в началото на август, когато нямаше свободно място по улиците и в нито един обществен или платен паркинг. Гръцкото паркиране е всеизвестно. Паркират навсякъде, на позволени и непозволени места, често доста безобразно. Въпреки това имат знаци за паркиране, които ние не познаваме. Например в Лефкада пътен знак определя от коя страна на улицата е резрешено паркирането през дадения месец.
Следва продължение…