Монемвася (Μονεμβασιά) е средновековен град, разположен на огромна скала, в близост до югоизточния бряг на п-в Пелопонес, окръг Лакония. Свързан е с полуострова посредством тясна ивица земя. Наричан е Гибралтар на Изтока. Името Монемвася произлиза от гръцки («μόνη έμβαση» – единствен подстъп). През 375 г. силно земетресение разтърсва региона и отделя скалата от континента. Градът е създаден през 6-и век от жители на Лакедемон (Спарта) и се превръща във важно пристанище, търговски и културен център. През вековете той е владение на византийци, венецианци, франки и османци. Там е роден и големият гръцки поет Янис Рицос, който нарича родното си място „каменния кораб”. През 1971 г. Пелопонес и скалата са съединени чрез мост. Селището, построено на пелопонеския бряг, се нарича Гефира – малко селце, откъдето тръгва мостът за стария град. Днес в стария град живеят постоянно около 50 души, но мястото е притегателна точка за все повече туристи, предимно от Западна Европа.
Ние в Монемвася
До Монемвася се стига трудно както с автобус, така и с кола. Умората от дългото пътуване обаче изчезва след последния остър завой, когато ти се открива внушителната гледка. За миг губиш представа за измерения и мащаби, а погледът ти се приковава в „каменния кораб”, пуснал котва сред кристално чисто и заслепително синьо-сребърно море.
До стария град може да стигнеш и с такси от Гефира, но изкачването пеша всъщност никак не те уморява. Няма да усетиш кога си минал по „моста” – морските таралежи във водата отвличат вниманието ти непрекъснато, а скалата отсреща ти става все по-близка. Изкачвайки се към входа на стария град, вдишваш аромата на цъфналите жълти цветя и храсти по склона, а от другата страна – сребърното безкрайно море. Пътят минава и през величествено гробище – бяло и блестящо. Там можеш да се отбиеш на сянка и да се уединиш за момент с Янис Рицос.
Старият град е като лабиринт – губиш се (преносно и буквално) по калдъръмените улички. Множеството котки, които се излежават на припек навсякъде, могат да послужат като ориентир. Но където и да си се озовал – все красота, светлина и чувство за вечност. Докато се катериш нагоре към Акропола, усещаш дъха на нажежения камък и търсиш сянката на някое дърво – смокиня, нар или маслина. За почивка, в някое уютно кафене, може да се насладиш на ароматно студено фредо еспресо или фрапе и на вкусен сладолед с мастиха. По-късно, след разходката до Фара, да опиташ ледена тъмна спартанска бира. Накрая да поседнеш на парапета около родната къща на поета, да гледаш златния залез, а после ярките звезди в небето.
За спомен си купуваш от малките магазинчета византийски нож, беглер (μπεγλέρι) и молитвена гривничка (комбоскини/κομποσκοίνι).
И когато си тръгнеш, разбираш, че всъщност си останал там завинаги!
