Нафпактос (η Ναύπακτος) е крайморски град в област Западна Гърция, окръг Етолоакарнаниа. Разположен е на северния бряг на Коринтския залив, при свързването му с Йонийско море. Населението му възлиза на около 13 хил. жители. В историята Нафпактос е известен с италианското си име Лепанто, а за днешното му име се смята, че произлиза от думите «ναῦς» [нафс] и «πήγνυμι» [пигними], които в съчетание означават „изработвам кораб“, тъй като през 12-и век пр. Хр. дорийците слизат по земите на Нафпактос и строят кораби, с които акостират на п-в Пелопонес.
Нафпактос е град с богата история, най-вече заради стратегическото си разположение. Градът е обект на постоянни опити за завладяване, което се отразява и на неговия облик. Още по време на Римската империя е изцяло уреден град, с обществени пътища и частни сгради. В периода на венецианско владичество се радва на разцвет. Възстановява крепостта си във вида, в който я познаваме днес, и се превръща във важен търговски център, оспорвайки търговския статут на Патра. От 15-и век градът е под властта на Османската империя, като често преминава и в ръцете на венецианците. Нафпактос е известен с морската битка от 1571 г., в която европейските сили, обезпокоени от нарастващата турска териториална експанзия и обединени в съюза на Свещената лига, воюват срещу Османската империя. Самият Мигел де Сервантес е командир на кораба „Маркиз“ и губи ръката си в тази битка. Християнската флота надделява над османската. Следват векове, в които Нафпактос е спорно владение в хода на войните между венецианци и турци. Градът е окончателно освободен от османско владичество през 1829 г., когато в хода на избухналата Гръцка революция турските сили не издържат на устроената им обсада и предават Нафпактос в ръцете на гръцкия гувернант Йоанис Каподистриас.
През 20-и век градът се сдобива с библиотека, предоставяла безплатно на разположение книги и компютри, и с Етнографски музей. Превръща се в привлекателно място за все повече туристи.
Ние в Нафпактос
Пътят от България до Нафпактос никак не е кратък (повече от 700 км при начална точка София), но се пътува само по магистрала и след около десет часа път се озоваваш при Коринтския залив, на една ръка разстояние от полуостров Пелопонес. Няма никакво колебание, че старото венецианско пристанище е първото място, на което трябва да отидеш. Стените на някогашната крепост стигат до морето и образуват това китно пристанище, от което днес потеглят само рибарски лодки. Върху едната му стена е кацнало дърво, а от другата страна – Сервантес, като същински командир на кораб, сочи с пръст нагоре. Минаваш през свод в стената и стигаш до брега. В далечината – едно истинско бижу с изящни форми спуска струни от небето към морето. Мостът към Пелопонес*. Най-добре можеш да се насладиш на този пейзаж и да го запечаташ (с камера или очи), като си избереш някое от кафенетата около пристанището. Когато се наситиш, погледни високо над града – ще видиш крепостта на Нафпактос, която чака да я покориш. Това, разбира се, не е лесно – всяко гръцко кастро (το κάστρο, крепост) е изпитание. Затова, ако не ти достигнат силите да се качиш на върха, има спасителен вариант. Прекрасно терасовидно заведение под върха предлага коктейл или кафе с изглед към залива и целия град. Това е мястото за среща със залеза. А когато слезеш отново до пристанището, следвай пътя за таверна „Папулис“, където ще те нагостят с традиционни гръцки мезета, прясна риба, домашни ястия и какво ли още не!
Трудно се сбогуваш с този китен град, но ако си вземеш камък от брега, ще се върнеш!
*мостът към Пелопонес – свързва континентална Гърция с п-в Пелопонес. Мостът често е наричан „Риу-Андириу“ заради двете селища, които свързва (Рио и Андирио), но всъщност носи името на големия гръцки политик Харилаос Трикупис, инициатор за неговото изграждане. Открит е на 7-и август 2004 г., по случай Олимпийските игри в Атина. Той е най-големият мост в света, окачен на стоманени въжета. Дълъг е 2880 м и е широк 27,2 м. Разполага с пешеходна и велосипедна зона за преминаване през него. Издържа на земетресения от над 7-а степен по скалата на Рихтер.

















