Солун (Θεσσαλονίκη) е вторият по големина град в Гърция, с население около 1 млн. жители. Той е централният град в административната област Централна Македония. Намира се на Термическия залив. Солун е основан от македонския цар Касандър, стратег на Филип Македонски, през 315 г. пр. Хр. Носи името на жена му Тесалоника, сестра на Александър Македонски. След разпада на македонската държава през 168 г. пр. Хр. Солун става столица на една от четирите римски провинции, на които Македония се разделя. Започва период на разцвет и Солун се превръща в търговски, политически и военен център на Македония. Изгражда се пътят Егнатия Одос, палат, хиподрум и триумфална арка, наречена Камара. Солун е провъзгласен за столица на Балканите. Градът е християнизиран и е построен храмът на Св. Димитър, покровител на града. По време на Византийската империя Солун е нейна втора столица. Науката и архитектурата са в разцвет. В града и до днес са запазени много византийски религиозни паметници, които се срещат във всеки квартал. Когато Солун попада под османско владичество, през 1430 г., той е рухнал и празен град. Тогава важна роля за търговския статут на града изиграва пристанището. Започва строеж на нови учреждения: бани, покрит пазар, джамии, фонтани със сложни орнаменти, стените на града се подсилват с нови укрепления. Почти всички християнски храмове в града са превърнати в джамии. Оттогава характерна особеност на града е симбиозата между трите различни общности – гръцката, турската и еврейската. Солун се освобождава от турско робство през 1912 г. Участва в двете Световни войни, претърпява огромен пожар, връхлитан е многократно от бежански вълни. Въпреки това, усилията, насочени към възстановяването на градската инфраструктура, дават резултат и днес Солун е град с европейски облик, запазил историята си и съжителството на три етнически групи – гърци, турци и евреи.

Привлекателни за посещение места са Бялата кула (днес музей), чадърите на новата крайбрежна ивица, пристанището, Музеят за съвременна фотография, Археологическият музей, храмът „Св. Димитър“, ротондата „Св. Георги”, църквата „Света София”, Камара, Ано Поли (старата част на града), квартал Лададика, Бит пазар, покритият пазар Модиано, турската баня „Бей Хамам”, солунският безистен, старата митница, площад „Аристотелус”, площад „Наварину”, булевард „Никис”, ул. „Ерму”, ул. „Цимиски”, ул. „Гунари” и др.

Както се казва, който отива в Солун, винаги намира родина (Όποιος πάει Θεσσαλονίκη, πάντα βρίσκει πατρίδα). И за нас това е градът, в който усещаме най-голям уют и намираме своя родина. Космополитен, със свой ритъм – шумен, забързан, с тълпи от хора. Сетивата ти не смогват да поемат толкова светлина, висок говор, различни звуци и случайни докосвания в навалицата. И изведнъж в следобедните часове настъпва необикновено спокойствие и тишина. Колкото и пъти да сме били в Солун, винаги откриваме нещо ново.

Хр. помни от първите си срещи с този град, много назад в годините, огромната осветена обувка, поставена като реклама пред магазин за обувки на централната улица „Егнатия“. Помни и стария квартал Лададика – неприветлив и страховит, а днес – оживен и известен. Също и палачинките с течен шоколад на площад „Наварину“, които не са променили вкуса си и до днес, и малките магазинчета със сувенири и антикварни вещи – музика, книги, предмети от бита и модели на типичните гръцки кожени сандали.

Разходката в Солун е винаги дълга.

Предизвикателство е да изминеш пеша разстоянието от Солунската концертна зала (Μέγαρο μουσικής) до пристанището по крайбрежната. По пътя можеш да се отбиеш в красивите Градини на водата, паметта, звука, скулптурата, Средиземноморието и др.; да се снимаш под чадърите на Зонголопулос; да се спреш пред статуята на Александър Велики. Парковете зад нея са приятно място за отдих. Следва Бялата кула, която можеш да изкачиш и разгледаш, а после да хванеш корабче за разходка с питие из Термическия залив. Ако все още имаш сили, продължаваш покрай безбройните заведения на крайбрежната до площад „Аристотелус“. Там ще срещнеш амбулантни търговци, от които можеш да си купиш известния солунски геврек (според солунчани с много витамини в него), печена царевица, ядки, а през зимата – кестени или топлата напитка салеп. Разстоянието от площада до новия фотографски музей не е голямо. Той се намира в обновената част на пристанището и разходката там е много приятна особено по залез слънце. В централната част на Солун със сигурност ще доловиш вкусния аромат от сладкарници „Теркенлис“. Техният шедьовър е козунакът с пълнеж от разнообразни кремове и/или шоколадова глазура, както и солунските тригуни с крем, казан диби и други сладки изкушения.

До Стария град също не е невъзможно да стигнеш пеша, ако поемеш правилния път. От крайбрежната тръгваш по ул. „Гунари“, пресичаш търговската „Цимиски“, минаваш покрай площад „Наварину“, пресичаш централната „Егнатия“, покрай Камара, Ротондата, през ул. „Св. Димитър“ и по малките улички нагоре стигаш до Стария град (Άνω Πόλη). Ще видиш един друг скрит Солун, разположен сред останките на някогашната византийска крепост Ептапиргио (Επταπύργιο). Там ще се озовеш на известната тераса с вълшебна гледка към целия град и Термическия залив. Запаси се с кенче бира (например „Алфа“), за да се насладиш на залеза, ако попаднеш на него.

Около Римския форум и църквата „Св. Димитър“ се намира Бит пазар. Уникално място с аромат на антики и множество малки заведения, съответстващи на този стил.

Кварталите, прочути с безкрайно нощно забавление, са Лададика и Валаориту, разположени до пристанището. Там в три посреднощ едва пресичаш улиците сред тълпи от хора, коли и мотори.

Типични гръцки таверни можеш да посетиш около пазара Модиано в близост до площад „Аристотелус“. И там също до ранни зори се чуват весели компании.

И това съвсем не е всичко, което този град ни подарява. Ако ни попитат за любимо място в Солун, няма да можем да определим едно. Целият Солун ни е любим – ароматите, цветовете, светлината, шумът. Не малко творци са възпявали очарованието на града. Θεσσαλονίκη μάγισσα, τραβάς σαν τον μαγνήτη! // Тесалоники, ти вълшебнице, като магнит привличаш!

Според легендата за Орфей, жените от района били гневни на митичния певец, задето омагьосвал с песните си мъжете, животните и дърветата, и го убили в подножието на планината Олимп. Опитали се да измият окървавените си ръце в близката река, но тя пресъхнала и бликнала кристално чиста в град Дион. Затова, за целта на археологическите разкопки, коритото на реката е изместено, като по този начин излизат на бял свят останките от храма на Зевс, в който Филип и Александър Македонски са извършвали ритуали в името на бога. Днес музеят пази всички археологически находки, открити на територията на древния град, и се намира в двор с павирани алеи, извиващи се между вековни дървета, езерца и течаща вода. Там се съхранява и една от най-големите древни мозайки в Гърция, с площ 100 м², изобразяваща бог Дионисий.