Янина или Йоанина (Γιάννινα/Ιωάννινα/Γιάννενα) е главен град в област Епир, с население 120 хил. жители. Градът е разположен на западния бряг на езерото Памвотида, наричано още Янинското езеро, в което се намира едноименният остров. Над езерото се издига планината Мицикели или Мечата бърлога, част от планинската верига Пинд. В града се намира Янинският университет. В Янина е продължена и до днес традицията за производство на сребърни и златни украшения. През Средновековието градът е столица на Епирското Деспотство. През 15-и век е окончателно покорен от турците, а през 18-и век за управник на Янина е провъзгласен Али паша. През 1913 г. градът е освободен от османска власт. След Малоазийската катастрофа от 1922 г. в Янина се заселват много преселници.
За Янинското езеро, с което градът е известен, съществува легенда, според която кира Фросини била омъжена на невръстна възраст за местен богат търговец, който често се пилеел из Венеция по търговия и лични дела. Тя била красива, светска госпожа, приемала всякакви гости, а очевидно търсела и любов. В нея се влюбил Мухтар паша – големият син на Али Паша. Дори ѝ подарил пръстен със скъпоценен камък, какъвто бил подарил на законната си съпруга. Но и баща му, Али Паша, харесвал Фросини. Тъй като съпругата на Мухтар се оплакала от похожденията на мъжа си именно на него, той измислил план. Арестувал Фросини. За да не се изтълкува този арест като лично дело, прибрал още 17 жени от Янина, които „по подозрение” били прелюбодейки. Жените били откарани с лодки в езерото в студена януарска нощ през 1801 г. Според легендата Али паша заръчал водата да се подслади с много захар, за да е по-лека смъртта на Фросини. Тя била погребана с почести и обявена за мъченица. Въз основа на тази легенда е написана опера, направен е филм през 1959 г., а Йоргос Даларас изпява песен за Фросини през 1971 г.
Днес едни от най-интересните места за посещение в града са старата му част с павирани улици, малки магазинчета и безистени, работещи като таверни; крайбрежната улица, подходяща за разходка около езерото; крепостта, построена от император Юстиниан през 6-и век. Твърди се, че това е най-старият византийски форт по гръцките земи. На територията му са разположени Византийският музей, Етнографският музей, Музеят на среброто, джамията на Аслан паша, Фетих джамия заедно с гробницата на Али паша.
В близост
Янинският остров с дома на Али паша. До него се стига с лодка от Янина.
Пещерата в Перама, на 5 км северно от Янина.
Музеят на восъчните фигури, създаден от гръцкия скулптор, художник и поет Павлос Врелис. Намира се на около 15 км южно от Янина.
Светилището Додона, посветено на Зевс, най-старото оракулско средище и второто по големина и значение в Древна Гърция. Намира се на около 45 км южно от Янина, но планинският път отнема около час.

Мецово
Планинското градче се намира на около 50 км западно от Янина, с население около 3 хил. жители. Разположено е амфитеатрално по склоновете на планината Пинд на надморска височина над 1000 м. Името му наистина произлиза от славянската дума „мечка”, вероятно заради честата среща с мечки по тези места. Градчето е живописно, с павирани сокаци и къщи от камък. Около площада работят кафенета, заведения за скара (предлагащи шишове от всякакви видове месо), магазини за традиционни за Мецово сирена, както и хотели. В близост се намира Етнографският музей на града, който представя на посетителите си местни бродерии, носии, оръжия, а до него – галерията „Евангелос Авероф” излага картини и скулптори на прочути гръцки творци. В града има и парк, залесен с всички видове дървета, виреещи в планината Пинд. По време на посещението си в Мецово не бива да пропускате възможността да опитате местните деликатеси: известните сирена на града – мецовоне (пушено краве сирене) и мецовела (сирене от овче, краве и козе мляко), както и виното на Мецово – “Катоги Авероф”.






















